Мисля си за нея. Фантазирам си как нежно я притеглям към себе си, целувам я, галя я по косата, притискам тялото си в нейното. После я галя по сладкото коремче, отърквам лицето си в нейното, вдишвам я. Лежим и аз галя пръстите на краката й. Играя си с всеки един, галя стъпалата й, след това целувам коленете, бавно галя бедрата й. Докосвам леко с влажни устни сгъвката между краката и корема й. Подушвам ненаситно косата й. Устните й ме подлудяват, къдриците на косата й – също. Иска ми се да легна в краката й и да се отърквам о нея. I wanna be your dog! Уф, това не беше мое!
И така, в мечти минава почти цяла минута...
Всъщност, бързо крача към спирката на метрото.
По пътя настигам или се разминавам с няколко бързащи момичета и жени. За части от секундата оглеждам всяка от тях. С един приятел сме обсъждали кой какво гледа. Чудехме се как само с един кратък поглед за части от секундата, успяваме да решим дали една жена ни харесва и дали я желаем, още повече, дали бихме могли да умрем за нея. Къде гледаме? Дупето (малко, стегнато, спортно и енергично или сочно и ненаситно, или изваяно върху силните й бедра)? Косата (къса и на черта, оголваща вратлето или дълга и обещаваща да ни гали, и да се разстила, докато Тя язди отгоре ни; къдрава и мека, през която да прокараш пръстите си, да допираш устните си и да вдъхваш аромата й; тъмна и лъскава, светла и невинна, рижава и игрива)? Краката (дълги и прави, дребни, и малко криви, със силни бедра? Лицето (нежно или дръзко, чаровно или красиво, или просто ужасно приятно за гледане)? Очите (може би тъмни и блестящи, или пък светли; живи; продълговати като бадеми или пък големи и изразителни, дребни и някак усмихнати)? Устните (усмихнати или спокойни; сочни или тънки и сдържани, така че ти се иска да ги накараш да покажат зъбите зад тях, стенейки... уф, отплеснах се...) Гърдите (малки и спортни, каквито виждам все по-често, едри и тежки, с голяма бразда между тях,така че ти се иска да се отъркаш в тях, изящни)? А самото деколте (голямо, така че да показва горната им половина; квадратно, така че да открива още повече или пък като процеп, с прозорче, подобно на източна крепост, украсено с дантели или с жабо; бродирано)? Ръцете (дълги и изящни, силни и гъвкави)? Пръстите (с дискретен маникюр и сребърен пръстен на палеца, или пък с ярък червен лак; бели или тъмни) ? Походката (пружинираща, като на момичето с очилата и кока, което гледаме на обяд или пък бавна и някак особено сладострастна, като на едно друго момиче, с което обядвахме преди – пищно и с дълга, тъмна коса, хубаво матово лице, блестящи тъмни... ох, пак се отплеснах; елегантна или леко момчешка, като на една колежка от отсрещния отдел, на която и косата и е като на Пипи)? Дрехите (някак стегнати и официални, или пък хипарски пъстри, гръндж...)? Кожата (любимата ми част – бяла и дебела, на лунички, или пък тъмна и мека)? Парфюмът, о колко пъти ми се е случвало да се връщам, за да мога да го подуша отново! Преди време бях влюбен в един аромат и винаги, когато го подушех просто полудявах. Една приятелка има у дома си празно шишенце от този парфюм, което аз душа всеки път, когато й гостувам. На един приятел, първият, с когото си говорехме за жени на времето, бях разказвал за техниката си за подушване: когато видя, че насреща ми се задава хубаво момиче, издишам въздуха си и два-три метра след като се разминем започвам бавно да вдишвам аромата, който е оставила зад себе си. Така той се усеща най-отчетливо и приятно. Много пъти съм се омайвал...
Да-а, почти стигнах подлеза на метрото. Минали са неусетно още две минути във фантазиране.
Та, за какво си мислех... А, да! Виж онова момиче, което влиза през съседната врата във влакчето. Дали бих умрял за нея? Май да.
