...и все си казвам: "Трябва да има някаква причина! Не може просто така..."
Да, важно е да има причина, за да можеш да си спокоен, че с теб няма да се случи, ако спазваш правилата. И като не можеш да намериш обективни такива, се обръщаш към ирационалните неща, вселенската справедливост, карма. Накрая остават суеверията, които са съвсем абстрактни.
Да, нужно ми е да намеря спокойствие в такива моменти. Преди ми беше лесно, "гледах философски на нещата". Бях млад и несломим. Вече - не толкова. Позастарях и се доближавам към онзи период, в който естествените причини изобилстват. Или пък е, защото изведнъж се появиха близки хора, за които да се грижа и да се страхувам.
Абе, във всеки случай не съм на себе си тези дни. Тези две седмици. Едно тихо ми е. Крача и си мисля за нещата. И най-често изпитвам страх.
А отвътре моето Аз все натъртва цинично: "Трябва да е имало причина!"