Музиката

Джазът
Онзи ден - сряда, 26-ти април бях на фламенко концерт в зала България. Концертът беше в рамките на Джаzz+. За щастие имаше много малко джаз : )
Мисля си, че съвременният джаз опошлява музиката, защото повечето пъти той е просто едно безкрайно мастурбиране около основната музикална тема, която бива изсвирвана безкрайно количество пъти в зациклящ ритъм, без да има развитие и мелодия. Не ми харесва това самоцелно откъсване от мелодията и оригиналния контекст на музиката, която бива пресъздавана в джаз вариант. Прилича ми на зациклянето в електронната музика, която е в състояние по-скоро да те зомбира, отколкото да ти даде нещо.

Фламенкото
Отдавна не бях слушал фламенко. А на живо ми беше за пръв път. Две съвсем различни групи свириха, всяка по час и половина. Първата беше женска, или по-точно момичешка. Изпълних се с радост и мъка докато слушах техните песни. Един глас, който пее, кара се, вика, гали, плаче... Непрекъснато променя интонацията си и ти разказва различни истории. И това на фона на китарите, цигулката, пляскането с ръце. Но става дума за онова, фламенко-пляскането. Такова, с пропуснати тактове. Втората група беше от по-ерудирани музиканти. Те пък бяха мъже, като имаше и една жена, която танцуваше фламенко. Ама това не е танц. Това е разказ за любов, омраза, надменност, тъга, радост, буйност... Тези емоции се сменят непрекъснато и те водят през различните истории, разказани от тази жена.

Хляб и зрелища
Чудя се защо нашата публика винаги реагира по своя плитък и скудоумен начин. Дай й само зрелища и да пляска с ръце като на концерт на Васко Кеца ("Казано честно всиииииичко миииии е нарееееед...") Като започна да танцува онази жена и публиката като започна да пляска в свой си такт, докато танцьорката тактуваше по дървения под своя ритъм на степ. Но публиката си иска своето. Независимо, че на няколко пъти водещият на групата даваше знак на зрителите да престанат да пляскат с ръце, защото със своя различен ритъм пречат на танца на жената. Истинска смешка. А това бяха уж културни хора (зала България не е зала 1 на НДК, и проявите в нея не са от жанра на шоуто на Слави, пък и билетът беше 25 кинта). Ужасно много се засрамих.

А концертът беше невероятен. Музиката беше страхотна и изпълнителите бяха много добри. Само публиката трябва да знае, че онези хора са там, за да ни кажат нещо. И ние трябва да ги чуем.
Или поне да се опитаме : )

Просто исках да споделя

през първата половина на поста ти се ядосвах, че не съм дошла и аз на концерта, както си мислех.
През втората половина си спомних защо вече не ходя на концерти.
Чакам публиката да поумнее.
Радвам се, че концерта бил добър, мечтая за фламенко музика от много време, но пляскането на публиката нямаше да преживея.
Можем да поканим групата за частен концерт в Зала България:)

изказванията ти относно джаза! но кой ли ме чува:)))

истинско Фламенко, може да се гледа само в пещерите из Андалусия
Трудно се навиват джипситата, но когато го направят е магия