Едва измъкват завесата от дупката.

Денят продължава да е хубав, без да му пука за дребните неволи. Невъзможно е да не е хубав такъв ден. Ама, колко е красиво! Слънцето пече наистина весело - както може да го прави само през пролетта. Навън зеленее само тревата, дърветата още не са се разпъпили дори в този южен край. Само няколко прасковки на отсрещния баир се кипрят със своите цветове - нацъфтели в бледо млечно розово.
Младежът е бос. Весело шляпа с крака по меката почва на пътя. Двамата жизнерадостно крачат нагоре към парка с пирамидите. Въздухът е точно толкова хладен, колкото да не усещат жега под топлите лъчи на слънцето. Все пак по кожата им почти се стичат малки вадички. Почти : )
Хубаво е, красиво, приятно, спокойно. Просторно е. Долу тревистият склон е разчертан сякаш през него минават множество пътечки. Отдалеч приличат на светещите мрежи, които се появяват по морското дъно докато си играят вълните и слънцето. А небето прилича на повърхността на морето, гледана отдолу. Даже слънцето се вижда сякаш през вода. Младежът застава на ръба и иска да полети. Толкова е силно усещането. Сякаш си в безтегловност и можеш да плуваш между слънцето и дъното на морето.
Много е красиво. Младежът вади фотоапарат и снима.
Щрак!

Завесата пада.

Зрителите се усмихват замечтано.