Завесата отново се вдига.

Същият ден, същото хубаво време. Слънце пече.
Младеж и девойка пътуват на юг. Отиват да полежат по зелените полянки. Приповдигнато настроение. Ура-а-а - вече сме на път! А днес е почивен ден. Всички работят, но ние сме в отпуск. Колко радостно!

(Той:) - Мамка му и дупка! Ега ти, какво рали се очертава! По дяволите! Ега ти дупката! Е-е-е, това вече е прекалено! Лелеееее, как щяхме да паднем в тази! Оп! Стоооой! Замалко минахме! Ама това вече е прекалено! Стига бе, не мога да повярвам, че има такива дупки! Ега ти разбития път! Мамицата му!
(Тя:) - Хайде да сменим темата!

Завесата пада в дупката.

Смях!

за каране с несъобразена с терена скорост и ги глобява със сто хиляди пари, изваждат завесата, изтупват я от прахта и я отнасят в районното за установяване на собственост.

Мацката и младежа съдят общината заради дупките, обаче държавата е по-силна от всички и не само, че не бива осъждана, но тя на свой ред осъжда двамата да си платят затова, че са минавали по пътя.

Завесата сама си отива в дупката и се скрива дълбоко :)