От дете си спомням тези неделни ходения на гости. Едни дълги обилни обяди, игра с братовчедите и късно прибиране у дома.
И ето - днес, години по-късно, отново се събрахме на гости у вуйчо ми. Сега вече сме на друга възраст - братовчедите ми са на по 17-20 и можем да си говорим за разни неща, а не да лазим по пода както преди : )
Преди известно време предадох на братчеда Саймън една стара китара, която ми беше поверена преди вече доста години от водещия на групата ми по психодрама Димо Станчев. Тогава аз я поправих, боядисах в черно и тя заживя нов живот. И ето - сега влезе и в живота на още един ентусиаст : )
Харесва ми това предметите да сменят собствениците си и да отиват при този, който наистина има нужда от тях. Това най-често се случва с книгите - те са истински пътници. Тази сутрин като се събудих пред погледа ми попадна една книга, която преди време взех уж закратко - само да я прочета, а ето че вече е у дома почти от две години. Същото се случва с мои книги, които са се разпиляли по разни приятели, някои от които не съм виждал от години.
А утре Иглика има рожден ден : )
Сивия странен човек.
Фактори, допринесли за заменяне на събот...